Значението на иновациите и обучението на младите хора

През 2015 г. лидерът на Академията по иновационен мениджмънт (АИМ) - Милена Колева - бе интервюирана от технологичния иновационен парк "TIS Innovation Park" за TIS Paper/Das Innovationmagazin в Болцано, Италия.

По-долу можете да прочетете адаптираното интервю на български език, отразено в TIS Paper.

Интервю с Милена Колева, лидер на Академията по иновационен мениджмънт
 
TIS Paper: Г-жo Колева, Академията по иновационен мениджмънт се стреми към развиване на иновации в компании, развиване на компетенции по управление на иновациите за предприемачи и служители в организации, както и иновационни умения у студенти чрез нови методи. Как се създаде и разви АИМ през последните 2 години?

По време на обучението си в Америка имах курс по управление на иновациите (иновационен мениджмънт), който ме вдъхнови изключително много и в последствие взех решение да специализирам в тази област. Взимайки това решение в продължение на няколко години работих в консултантска фирма за иновации и обучение в Бостън. Но когато се завърнах в България през 2012г. забелязах липсата на обучения в сферата на иновациите, недостатъчната информация в тази насока, както и неосъзнатата нужда на компаниите да иновират. Наблюдавайки тази ситуация в сферата на иновациите и предприемачеството, избора ми беше бърз и ясен: исках да намеря начин местните училища и университети да имплементират обучения по иновации, а студентите и мениджърите да бъдат добре подготвени за динамичната и променлива икономика.

За щастие имах съмишленици, отдадени на иновациите и развиване на компетенции в тази сфера, с които създадохме АИМ, за да подкрепяме училища, университети, мениджъри и фирми в намирането и развитието на възможности за растеж и иновации.

Интересна статия: Креативността и иновативното мислене са в топ 5 на търсените умения

Какво е търсенето на такива умения/компетенции в България?

В България, както и в много други страни от региона, обученията са все още в по-скоро "консервативна" форма: по време на образованието си студентите се подготвят теоретично по учебници в класната стая, като практическия опит липсва. От тук започнахме, преценявайки че е най-подходящо да изведем студентите от обичайните им учебни пространства, от зоната им на комфорт и да ги насърчаваме да генерират и разработват собствени идеи.

Какви са успехите ви до този момент?

Стартирахме с много успешен проект „Action Project for Innovation”, в който студенти работиха по реален проблем на определена международна компания. Проектът беше насочен основно към млади хора, които да работят в екипи за един месец, като в този случай се опитват да намерят оптималните възможности за растеж и иновации за компанията. Но ние, също така, решихме да поканим и ученици от горните класове (11ти-12ти), тъй като различните възрастови групи, личния опит и познания на всеки участник помагат генерирането на наистина различни и необичайни идеи. Учениците и студентите бяха разпределени в смесени екипи, подпомагани от ментори, които фасилитираха работния процес и контактите с компанията, търсеща нови идеи за растеж и иновации.

И какво по-точно е иновативното при вас?

Работата по действителен казус. Ученето чрез правене - или ученето чрез опит - насърчава способността на младите хора да влязат в ролята на предприемачи и да помислят къде се крие иновационния потенциал на фирмите и как да ги развият. Ученето по книги/учебници или така нареченото фронтално обучение никога не може да се конкурира с практическия опит. Например, конкретни случаи от реалната среда на предприемачите, като предпроектни проучвания или разработване на нов модел, продукт или бизнес, стимулират мисловните процеси и чрез активна заетост по този начин постигат обучителен ефект. Чрез сътрудничество с национални и международни компании и институции, студентите също имат шанс да увеличат мрежата си от контакти и да получат информация от самите компании, която иначе е недостъпна за външни лица.

Интересна статия: Реализиране на идеи и създаване на иновации [От бизнес практиката "Иновации в действие"]

Как се възприе подобен проект?

За всеки участник (компанията и студентите) първоначално беше малко странно. Но първоначалната неохота и обърканост изчезнаха много бързо. В крайна сметка, все повече предприемачи и мениджъри признават значението на иновациите и знаят, че е въпрос на информираност и подготовка (вкл. обучение) да се справят ефективно с този процес. Нашата мрежа от поддръжници и партньори, която достига до Англия и Испания - и също така Болцано, Италия – ни помага постоянно да подобряваме нашия подход. Развиваме проекти за създаване на новаторски подход и материали за преподаватели и студенти, като въвеждаме обучения по иновации, базирани на опит от други училища, университети и други държави. Успехите на нашите курсове/инициативи ни насърчават да работим паралелно с две или повече фирми, като съответно и повече студенти могат да участват в тези практически обучения по иновации и иновационен мениджмънт. Също така, благодарение на подкрепата от страна на ЕС, ние с нетърпение очакваме още повече позитивни резултати.

Европейският съюз подкрепя управлението на иновациите. По какъв начин организациите получават подкрепа в тази посока?

През последните няколко години иновациите бяха подкрепени на политическо и индивидуално ниво. В България все още има малко хора, които разбират стойността на иновациите. Директивите на ЕС насърчават страните-членки да развиват иновации чрез програми като Еразъм + за студенти или Хоризонт 2020 за предприятия, особено МСП. Разработването на нови стратегии и бизнес модели става все по-голям фокус. Хората, а и самите компании, в крайна сметка, се развиват в тази посока и стават по-отворени. От една страна, защото са „любопитни“, а от друга - защото условията ги принуждават. Но аз вярвам, че все повече хора разбират, че иновациите не могат да бъдат избегнати - особено по време на криза. Иновацията е единственият начин организациите да се адаптират към промените и не само да оцелеят, а да растат. Директивите и финансирането на ЕС насърчават тази промяна.

Според вас видима ли е тенденцията към по-добро управление на иновациите в България?

Най-голямата стъпка, по мое мнение, е изграждането на първия технологичен парк в България. След завършването му той ще изиграе важна роля и ще подобри иновационната среда, като осигури допълнителни условия за ускоряване на иновационния процес – напр. пространство, съоръжения, лаборатории, и др. Също така, има все повече възможности за финансиране на стартиращи фирми, осигурени от инвеститори. Много от тях вече идват в България, Румъния, Гърция, и в други малки и сравнително неопитни страни от нашия регион. Това е добре, защото тогава ние можем да се учим от най-добрите. Следването на добрите примери на лидерите в сферата на новациите води до положително развитие: нагласите се променят и хората разпознават възможностите, които се намират в новите технологии.

Още статии

Що е то иновационен мениджмънт?
Какъв е успешният подход към иновациите?
Потребността от професията "Иновационен мениджър"
4 причини МСП да научат повече за иновационния мениджмънт
Инженери на бъдещето в света на иновациите
Разликата между затворени и отворени иновации
Глобалните индекси и хейтърите на България
Сравнителен анализ на европейските иновации за 2016 г. [България + интересни факти]
5 убийци на иновациите