Глобалните индекси и хейтърите на България

Да си хейтър (позволете да използвам този термин) и да се упражняваш върху гърба на собствената си страна в момент,  когато тя определено се намира във възход,  е особен вид мазохизъм. Тук, разбира се,  ще се намеси „той“, хейтъра, царя на Интернет пространството, за да ми лепне етикет, че 'не съм в час' или най-малкото 'човек на статуквото', каквото и да означава това.

Смятам,  че за да разбереш дали страната ти се намира във възход, не е достатъчно да попиташ хората дали са богати и щастливи. Знаеш много добре какъв ще бъде отговора им, тъй като през последните 70 години ние винаги сме демонстрирали, че сме недоволни и нещастни. За това говори и измерването на индекса на човешкото щастие през 2014-2015 г. , който при българите се оказва, че е от най-ниските в света.

Усещането за щастие, обаче, няма много общо с реалната икономическа и политическа ситуация в една страна. За да разбереш дали страната ти е във възход, просто трябва да можеш да видиш голямата картина в нейната динамика и да направиш опит за сравнение  с другите страни по света, използвайки обективни показатели.
 

България според глобалните индекси

Та, както и да оценяваме сегашната ситуация в страната,  каквото и да е усещането на българите (за все по-голяма бедност и несправедливост), няма как да си затворим очите за оценките,  които се формират далече от нашите политически пристрастия и субективни възгледи.  Става дума за двата глобални индекси, които дават възможност за независима оценка на състоянието и напредъка на една икономика чрез сравнението й с останалите по света. Те се правят от много години все по един и същи начин. 

И по двата индекса през последните няколко години страната ни прави безапелационен напредък, въпреки действията или бездействията на политиците и въпреки нашето хейтърско настроение. Това са Глобален иновационен индекс на Cornell University, INSEAD and WIPO и Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК)  на Световния икономически форум (World Economic Forum).


Глобален иновационен индекс

Каква е класацията на България по Глобален иновационен индекс от общо 140 страни: От 74 място през 2009 г.  страната ни скача на изключително доброто 39 място през 2015. Ще се досетите ли защо?  Ето как е вървял този процес през годините : 2009 (74), 2010 (49), 2011 (42), 2012 (41), 2013 (41), 2015 (39). Повтарям, че методиката и участниците в класацията са едни и същи. За справка:  www.globalinnovationindex.org. Тук е мястото да спомена още, че въпреки, че в ЕВРОПА страната ни е класирана в групата на т.н. “плахи иноватори”, според този индекс, България е на 26 позиция от изследваните 39 страни в Европа. След България са много страни членки и кандидат-членки на ЕС в т.ч.: Хърватска, Унгария, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Украйна.


Глобален индекс за конкурентоспособност

Да погледнем класацията и напредъка на България по другия важен индекс , а именно Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК), който обхваща общо 148 държави.  От 73 позиция през 2011 г.  страната се придвижва на 54 позиция. Ето как става това по години: 2011  - 73, 2012 - 62, 2013 - 57, 2015 - 54. Отчетлив и категоричен тренд на подобрение. Ето и източника: http://reports.weforum.org/global-competitiveness-report-2015-2016/competitiveness-rankings/.  Можем да видим, че много "по-богати " европейски държави са с по-лош индекс от нас, например Словения - 59 позиция,  Унгария - 63, Словакия - 67, да не говорим за Сърбия - 94 позиция,  Албания - 93, Хърватска - 77, Черна гора - 70 и т.н.

Така се получава когато се гледа цялата картина, защото както се казва в една древна китайска поговорка “взирайки се в дървото пред теб, не виждаш гората зад него”.  Ето и показателите, по които според този индекс страната ни е на предни позиция в света: търговски тарифи – 5 място; скоростен  Интернет – 11 място, правна защита при кредитиране - 11 място, защита на чуждестранните инвестиции -  14 място, процедури за старт на бизнес – 22 място, дял  на експорта в БВП – 22 място, държавен дълг – 27 място, ниво на корпоративните данъци – 29 място, участие на жените в труда – 34 място.

Лошите показатели

Тук е и мястото да посоча най-лошите ни показатели. Ето три от тях, които аз смятам,че са особено показателни за обществото ни като цяло. Това са: качеството на училищата по мениджмънт - 111 позиция, капацитет за задържане / привличане на таланти - 133 позиция и достъп до качествено специализирано обучение - 118 позиция.

Не мога да се въздържа да не покажа и проблемите, произтичащи от недостатъчните знания, слабите управленски умения и липсата на пазарно поведение от страна на българския мениджмънт. Забележете как е оценен той по следните показатели: способност да делегира права - 120 позиция, професионален управленски капацитет - 118,  инвестиции в обучение на собствения персонал - 118,  използване на маркетинга - 117 и сътрудничество с университети в НИРД - 113 позиция.

Изводите оставям на вас.

Богатството на всеки народ зависи от неговия интелект и от способността му да се труди.



Димитър Христов
Председател на УС
Клуб за управление на знания, иновации и стратегии
Академия по иновационен мениджмънт