Преди няколко дена Европейската Комисия публикува резултати от Сравнителния анализ на европейските иновации 2016, както и инобарометър, и регионален сравнителен анализ на иновациите. Най-вероятно разпознавате наименованието ‚Индекс на Съюза на иновациите‘  (2010 - 2015 г.), но ЕК променя индекса на ‚Сравнителен анализ на европейските иновации'.

Годишният сравнителен анализ на европейските иновации представя сравнителна оценка на изпълнението на научните изследвания и иновациите на държавите-членки на ЕС. По този начин анализът помага на страните-членки да концентрират усилията си към насърчаване на иновациите.

В анализа иновационна дейност бива измерена чрез т.нар. "обобщен индекс на иновациите", който обобщава иновационните резултатите според няколко вида показатели. Разгледайте следната таблица:

От таблицата по-горе най-вероятно забелязвате 3-те основни показатели (благоприятни фактори; фирмени дейности; резултати), които са раздробени на множество индикатори. Бихме могли да синтезираме с няколко думи на какво се базира изчислението на Обобщения иновационен индекс, а именно от една страна на благоприятните за иновациите фактори като човешки ресурси, научни изследвания, рисков капитал, младежи, наука; сътрудничество, патенти, предприемачество, МСП, социални проекти; от друга страна, получавайки икономически резултати, иноватори, МСП с процесни/маркетингови/продуктови иновации; лицензи и патенти; износ; заетост и т.н.
​

България, както и Румъния, се нареждат към групата на 'плахите иноватори', но както забелязвате, Румъния дори изостава в сравнение с нашите резултати.

Тази година отново Швеция е иновационен лидер на ЕС, следвана от Дания, Финландия, Германия и Холандия, като най-бързо развиващи се иноватори са Латвия, Малта, Литва, Холандия и Великобритания.

Конкурентните предимства на България лежат в човешките ресурси и интелектуалните активи. България има относително висок дял високообразовани хора и функционира доста добре в приложението на търговски марки и дизайн. Основните слабости са предприемачество и финанси и то главно поради слабия рисков капитал.

Важно: Като цяло иновационната дейност в България е под средното ниво за ЕС.

1. ЕС продълважа да е назад по иновативност спрямо Южна Корея, САЩ и Япония. Но постепенно се доближава до Япония и САЩ, като междувремнно Южна Корея успява да акселерира своята иновационна дейност много по-бързо в сравнение с ЕС през последните 8 години. 
   
2. Според успешната иновационна дейност ЕС напредва спрямо други 'играчи', включително и Китай. Но, за сметка на това, бързината на акселерация на иновационната дейност на Китай е с 5 пъти по-голяма от тази на ЕС .
3. Швейцария е най-иновативната страна в Европа, а Швеция в Европейския съюз.
4. През последните 8 години ЕС отбелязва напредък в развитието на иновационната дейност, въпреки отрицателния ръст на някои европейски държави (най-забележим при Румъния).
5. През следващите 2 години се очаква растеж от 2.5% на иновационнате дейност на ЕС.

​

Разликата между затворени и отворени иновации се основава главно на това дали организациите имат желание да споделят. Тези, които подкрепят отворените иновации смятат, че единственият начин да реализираш напълно своите иновационни усилия, е кооперацията с други организации (извън собствения кръг), споделяне/трансфер на знания, проучвания и др. От друга страна, подкрепящите затворените иновации пък вярват, че ако искате да постигнете добри резултати за своята организация, ще трябва да свършите всичко сами.

Независимо дали се фокусирате върху отворените или затворените иновации, от изключително значение е да се посветите на единия тип, тъй като всички знаем, че „Един метър сняг не става от един ден студено време.“.

По-долу в малка табличка може да видите разликите между отворени и затворени иновации според създателя на термина „отворени иновации“ – Хенри Чезброу.

Според Хенри Чезброу, затворените иновации са по-скоро традиционния модел на НИРД вътре в организацията без помощта на външни източници. Най-важното, което трябва да запомните е, че този иновационен модел е бавен и негъвкав. Независимо от това, до 21 век затворените иновации са преобладавали, като, разбира се, много компании все още работят по този модел. Предполагало се е, че вътрешните ресурси в самата организация са по-надеждни и придържайки се към "затворени врати", не е имало трансфер на информация към конкуренцията.

Отворените иновации, от своя страна, позволяват организациите да излязат от „кутията си“, за да имат достъп до повече знания, по-добра технология и повече креативни идеи. Този иновационен модел е доста по-гъвкав, като позволява влизането и излизането на нови идеи, оферти и бизнес модели. Чрез участието на клиенти, партньори и други заинтересовани страни в иновационния процес на организацията, тя получава достъп до знания и информация, съществуващи извън нея. По този начин отворените иновации позволяват използването на техники като краудсорсинга, което пък допринася идеи от множество хора с различни перспективи, опит и знания за осъществяването на иновационната цел на организацията.

Дали отворени, дали затворени иновации, от значение е иновационната стратегия на организацията, според която ще изберете и съответния най-подходящ модел.

Отворените иновации са стратегия, избрана от компаниите за навлизане в непозната територия в близко бъдеще. Но все пак не трябва да се забравя, че за въвеждането на такава стратегия са необходими подходящи условия за изпълнение, както и различни партньори, които имат полза от съответното коопериране. Въпреки че терминът на Чезброу е от 2003 г., доста неща са се променили през последните 13 години, особено в технологичен план, като източниците на информация, проучванията и статистиките в тази насока продължават да се увеличават, а според повечето от тях отворените иновации са по-ефективният начин на работа в днешната динамична реалност.

За по-лесно и бързо "сдъвкване" на това какво представляват отворените иновации, по-долу може безплатно да си изтеглите една малка еКнижка "Какво е необходимо да знаем за отворените иновации", като сме разгледали важни точки по темата за отворените иновации от нашия личен опит с организации в България и чужбина.