Не, не са мотивирани и това се вижда с просто око. Като консултант, работещ с бизнеса, често съм питал мениджърите и собствениците на иначе не лошоработещи предприятия какви системи за мотивация на персонала използват. За съжаление в повечето случаи такива няма. По-лошото е, че дори и там, където са назначени мениджъри по човешки ресурси, хоризонтът на мислене е твърде нисък, а ролята на тези мениджъри е твърде символична. Не мога да си обясня липсата на професионализъм по тези въпроси. Управленските науки непрекъснато се развиват, създават се нови школи, търсят се най-подходящите методи и модели за насърчаване на труда на хората, но в практиката на българските фирми това сякаш е тема, която е сложена в задния джоб на собственика.

​Преобладаващ процент от нашите собственици и мениджъри се опитват да си обяснят по-ниската ефективност на българските работници и служители с технологичната си изостаналост и често дори с мързела и лошите навици на работещите. Те забравят, че средата и правилата за ефективен труд се създават от самите тях, като се започне от планирането на достъпа до квалифицирана работна ръка, начина на подбор на кадрите и организирането на среда за продължаващо професионално израстване на всеки индивид. Изразът „кариерно развитие” ги плаши, а система за споделяне на ценности, цели и информация за стратегията на фирмата аз лично не съм срещал досега. Разбира се, изводите ми са от статистически малка извадка, за да може да се използва за генерализиране.
​
В резултат съвсем естествено е собствениците да насочват вниманието си предимно към технологичната модернизация, оставайки проблема с квалификацията на по-заден план. Считам това за огромна стратегическа грешка, резултат от начина на мислене, характерен за уникално дългия ни преход към пазарно стопанство.
​

Независимо от декларациите на българския работодател, че най-важният актив на фирмата, на която той е собственик или мениджър, са хората, моето лично впечатление е, че това всъщност не е точно така. Основната грижа дори и на сериозни и големи български фирми е да осигуряват „сравнително добри кадри” на „относително добра цена”, а разходите за кариерно развитие, за мотивация и за продължаващо професионално обучение на персонала са сведени до минимум. До подобен резултат стигат и проучвания на независими международни организации, като например Световния икономически форум (СИФ). Според Глобалния индекс за конкурентоспособност (ГИК) на СИФ, измерван в 148 държави, България заема нелошото, според мен, 54 място (2015 г.). Страната се придвижва на тази позиция от 73 място през 2011 г. и то под влияние на такива високо оценени показатели като: търговски тарифи (5 място), скоростен интернет (11 място), индекс на правна защита на кредитиране на бизнеса (11 място), защита на чуждестранните инвестиции (14 място), процедури за стартиране на бизнес (22 място), дял на експорта в БВП (22 място), държавен дълг (27 място), ниво на корпоративните данъци (29 място).

В същото време по показатели, които характеризират нашите работодатели (българските компании) страната ни се нарежда далеч назад в класацията. Например, по капацитет за професионално управление на бизнеса и по инвестиции в обучение на собствения персонал тя се нарежда на незавидното 118 място. Трудно е да се повярва как така, след като нашият бизнес от няколко години посочва като свой най-голям проблем именно липсата на квалифицирана работна ръка, в същото време обучението на собствения му персонал не е сред инвестиционните му приоритети. При това става дума за базови професионални умения, пряко свързани с производствената дейност, т.е. с конкретни инженерни специалности и умения в използването на ключови съвременни технологии. Какво да се каже за други важни умения като иновативно и креативно мислене, работа в екип и проектна ориентация или създаване на стимулиращ климат за решаване на проблемите на качеството и производителността на фирмите. Ето защо, в рамките на същия този индекс, показателят „капацитет за задържане и привличане на таланти в страната” е на незавидното 133 място (от 148 държави) в света. Да, отговорът ми е, че нашите фирми не са склонни да плащат за повишаване на квалификацията на своите служители и все още не са готови да възнаграждават по подходящ модел по-високата квалификация.
​
Разбира се, има изключения, но и те доказват моя извод, защото те най- често се наблюдават там където някой друг „плаща” сметката -  грантовите схеми на ЕС, например по Оперативна програма Развитие на човешките ресурси.
​

​Единствено лична мисия ли трябва да е повишаването на квалификацията? Каква да е ролята на работодателите в този процес в ерата на Индустрия 4.0?
​

Повишаването на квалификацията не е единствено лична мисия, но е предимно личен избор. В епохата на четвъртата индустриална революция и глобализацията, хората стават все по-малко зависими от един работодател и от началната си квалификация. Принципът „учене през целия живот” не е само философска парадигма, а изключително прагматичен инструмент, обслужващ едновременно личния избор за кариерно развитие на всеки индивид, който иска да „продава” своята работна сила от една страна и желанието на работодателите за постигане на по-висока добавена стойност и конкурентоспособност от друга.
​
Икономиката все повече става зависима от знанията и интелекта на хората, а големите урбанистични територии все повече се превръщат в територии на знанията. Кариерата и професионалното развитие на всеки индивид е предимно негова лична задача, а ролята на работодателите е да поощри този процес. Как да става това? Има много инструменти, но всички те биха били безполезни без личната ангажираност на мениджъра или собственика и без годишно планиране и бюджетиране на процеса за развитие на персонала. За това обаче също трябват знания и умения, които мениджърите би следвало да получат от образователната система. За съжаление оценката за нивото на обучение по мениджмънт и предприемачество, което осигуряват университетите в страната, е много ниско. В рамките на вече споменатия глобален индекс за конкурентоспособност, страната ни се класира по този показател едва на 111 място от 148 страни.
​

Това е една от темите, които проф. Фламхолц и експерти от водещи компании в България ще разискват по време на Клуб Investor.bg Предприемачество.

Те ще споделят своя опит и ще дадат практически съвети относно:

Кои са подходящите методи за финансиране на бизнеса?
Предимствата и недостатъците на различните методи. 

Как да изберете правилния начин на финансиране спрямо историята на Вашата компания, параметрите и дългосрочните й планове? 

Какво трябва да знаят предприемачите, за да не допускат фатални грешки?

В дискусията ще участват:

Проф. Ерик Фламхолц, Президент на Management Systems Consulting Corporation
Валери Петров, Партньор в Axxess Capital
Ивайло Иванов, Оперативен директор на IUVO Group
Димитър Герджиков, Мениджър „Бизнес развитие малък бизнес“ и „Банкиране малък бизнес“ в Пощенска банка
Калин Манолов, Автор и водещ, Bulgaria On Air TV


В семинарната част и Workshop-a по врема на Клуб Investor.bg Предприемачество другите основни акценти ще бъдат:

• Двигатели на финансовия успех в различните етапи на развитие на бизнеса
• Инструменти за създаване на устойчиво успешна организация

 
Клуб Investor.bg Предприемачество ще се проведе на 30 май в Capital Fort. Повече за събитието вижте на club.investor.bg. Местата са ограничени!

Промокодове за специални цени с отстъпка:
1/ Промо код за семинар: 130 лв. (стандартна цена: 144 лв.)
clubFLAMHOLTZ
2/ Промо код за уъркшоп: 225 лв. (стандартна цена: 250 лв.)
clubFLAMHOLTZ2
3/ Промокод за комбо билет: 320 лв. (стандартна цена: 350 лв.)
clubFLAMHOLTZ3

Двигатели на финансовия успех в различните етапи на развитие на фирмата

На 30 май, проф. Фламхолц ще представи ноу-хау и полезни практически примери, базирани на 35-годишен опит с компании от целия свят.

Има ли общовалидна формула за успех? Има ли общовалидни признаци за провал?
Има задачи, които трябва да бъдат свършени, за да се изгради устойчив успешен бизнес. Знаете ли кои са те?

И защо думите концепция, стратегия, бизнес основи, ефективност, управление, инфраструктура на организацията... не са просто академични термини и тяхното познаване в рамките на Вашата компания е задължително като част от УСПЕХА.

Клуб Investor.bg Предприемачество представя световноизвестния бизнес съветник на едни от най-успешните глобални компании и автор на бестселъра „Стълбата на успеха“ - проф. Ерик Фламхолц.

Сред компаниите, които потърсиха неговата експертност и му се довериха, са много от световните лидери в своите сектори като: Starbucks, IBM, Amgen, Neutrogena, The Disney Store, Allianz Global, FedEx, Nike, Colgate-Palmolive, General Motors, PepsiCo, Reuters (Switzerland) и много други.

Чрез полезни практически примери под формата на семинар и уъркшоп Фламхолц ще разкрие как се създава устойчиво печеливша компания и кои са двигателите на финансовия успех.

Кое прави събитието различно?
Уникалната информация, ноу-хау и практически доказан подход за устойчиво успешен растеж и емпирично измерими резултати. 

За кого е полезно събитието?
Предприемачи, собственици на бизнес, висш мениджмънт, мениджъри от средно ниво, стартиращи фирми, млади и амбициозни студенти и др.
Всеки, който иска да бъде по-силен, за да се справи с всички предизвикателства в изграждането на успешен бизнес и по-добре подготвен при взимането на трудни решения. 

Защо да присъствате? 

• За да получите ноу-хау от световнопризнат чуждестранен експерт, който идва за първи път в България;
• За да подобрите и разширите индивидуалната си ефективност и тази на компанията;
• За да откриете пътя към продължителен устойчив растеж на вашата компания;
• За да не изоставате от конкурентите си, които ще чуят съветите на професора.Всеки от участниците в семинара ще получи най-новата книга на проф. Фламхолц „Болки на растежа: създаване на устойчиво успешни компании”. 

Клуб Investor.bg Предприемачество ще се проведе на 30 май в Capital Fort.

Сигурно много от вас се чудят как да създадат стратегия за креативност и иновации, така че организацията ви да се движи в успешна посока. Kогато принципите на дизайна се прилагат в стратегията за иновации, то шансовете за успех значително се повишават. Това споделя Линда Наймън, основател на Креативност на работното място (Creativity at Work) в Канада, в статията си "Design Thinking as a Strategy for Innovation". Пример са водените от дизайна компании като като Apple, Coca-Cola, IBM, Nike, Procter&Gamble и Whirlpool, които през последните 10 години надминават Standard&Poor’s 500 с около 219% според оценка на Design Management Institute през 2014 г.

В статията си Линда разказва как поради големия успех на компаниите, в които дизайнът играе водеща роля, дизайнът преминава извън правенето само на продукти. В днешно време организациите желаят да разберат и научат как дизайнерите мислят и прилагат дизайнерските принципи на работното място, защото дизайн мисленето е в сърцевината на ефективната стратегия за развитие и организационна промяна.

Тя също така описва много точно какво е дизайн мисленето.

"Дизайн мисленето е методология, използвана от дизайнерите за решаване на сложни проблеми и намирането на желаните решения за клиентите. Различното при дизайн мисленето е, че не се фокусира върху проблема, а върху решението и действията, които трябва да се предприемат за достигане на предпочитания резултат. Дизайн мисленето се основава на логика, въображение, интуиция и системно мислене, за да се проучат възможностите за това какво би могло да бъде и да се създадат желаните резултати, които да са от полза за крайния потребител (клиента)."

По-долу можете да разгледата схемата, в която Линда показва как дизайн мисленето предлага структурирана рамка за разбиране и постигане на успешни резултати относно иновациите по начини, които да допринесат за органичен растеж и да добавят реална стойност на клиентите си.

Дизайн мисленето поставя човека в центъра на иновациите, което предполага разбиране на клиентите, или потребителите, или неосъзнатите потребности. Дизайн мисленето намалява несигурността и риска от иновациите чрез ангажиране на клиентите или потребителите чрез серия от прототипи за проучването, тестването и изчистването на концепции.

Тази методология разчита на познания за клиентите, достигнати чрез реални експерименти, а не базирани само на предишен опит или проучване на пазара.

През 2015 г. лидерът на Академията по иновационен мениджмънт (АИМ) - Милена Колева - бе интервюирана от технологичния иновационен парк "TIS Innovation Park" за TIS Paper/Das Innovationmagazin в Болцано, Италия.

По-долу можете да прочетете адаптираното интервю на български език, отразено в TIS Paper.

По време на обучението си в Америка имах курс по управление на иновациите (иновационен мениджмънт), който ме вдъхнови изключително много и в последствие взех решение да специализирам в тази област. Взимайки това решение в продължение на няколко години работих в консултантска фирма за иновации и обучение в Бостън. Но когато се завърнах в България през 2012г. забелязах липсата на обучения в сферата на иновациите, недостатъчната информация в тази насока, както и неосъзнатата нужда на компаниите да иновират. Наблюдавайки тази ситуация в сферата на иновациите и предприемачеството, избора ми беше бърз и ясен: исках да намеря начин местните училища и университети да имплементират обучения по иновации, а студентите и мениджърите да бъдат добре подготвени за динамичната и променлива икономика.

За щастие имах съмишленици, отдадени на иновациите и развиване на компетенции в тази сфера, с които създадохме АИМ, за да подкрепяме училища, университети, мениджъри и фирми в намирането и развитието на възможности за растеж и иновации.

Какво е търсенето на такива умения/компетенции в България?

В България, както и в много други страни от региона, обученията са все още в по-скоро "консервативна" форма: по време на образованието си студентите се подготвят теоретично по учебници в класната стая, като практическия опит липсва. От тук започнахме, преценявайки че е най-подходящо да изведем студентите от обичайните им учебни пространства, от зоната им на комфорт и да ги насърчаваме да генерират и разработват собствени идеи.

Какви са успехите ви до този момент?

Стартирахме с много успешен проект „Action Project for Innovation”, в който студенти работиха по реален проблем на определена международна компания. Проектът беше насочен основно към млади хора, които да работят в екипи за един месец, като в този случай се опитват да намерят оптималните възможности за растеж и иновации за компанията. Но ние, също така, решихме да поканим и ученици от горните класове (11ти-12ти), тъй като различните възрастови групи, личния опит и познания на всеки участник помагат генерирането на наистина различни и необичайни идеи. Учениците и студентите бяха разпределени в смесени екипи, подпомагани от ментори, които фасилитираха работния процес и контактите с компанията, търсеща нови идеи за растеж и иновации.

И какво по-точно е иновативното при вас?

Работата по действителен казус. Ученето чрез правене - или ученето чрез опит - насърчава способността на младите хора да влязат в ролята на предприемачи и да помислят къде се крие иновационния потенциал на фирмите и как да ги развият. Ученето по книги/учебници или така нареченото фронтално обучение никога не може да се конкурира с практическия опит. Например, конкретни случаи от реалната среда на предприемачите, като предпроектни проучвания или разработване на нов модел, продукт или бизнес, стимулират мисловните процеси и чрез активна заетост по този начин постигат обучителен ефект. Чрез сътрудничество с национални и международни компании и институции, студентите също имат шанс да увеличат мрежата си от контакти и да получат информация от самите компании, която иначе е недостъпна за външни лица.

Как се възприе подобен проект?

За всеки участник (компанията и студентите) първоначално беше малко странно. Но първоначалната неохота и обърканост изчезнаха много бързо. В крайна сметка, все повече предприемачи и мениджъри признават значението на иновациите и знаят, че е въпрос на информираност и подготовка (вкл. обучение) да се справят ефективно с този процес. Нашата мрежа от поддръжници и партньори, която достига до Англия и Испания - и също така Болцано, Италия – ни помага постоянно да подобряваме нашия подход. Развиваме проекти за създаване на новаторски подход и материали за преподаватели и студенти, като въвеждаме обучения по иновации, базирани на опит от други училища, университети и други държави. Успехите на нашите курсове/инициативи ни насърчават да работим паралелно с две или повече фирми, като съответно и повече студенти могат да участват в тези практически обучения по иновации и иновационен мениджмънт. Също така, благодарение на подкрепата от страна на ЕС, ние с нетърпение очакваме още повече позитивни резултати.

Европейският съюз подкрепя управлението на иновациите. По какъв начин организациите получават подкрепа в тази посока?

През последните няколко години иновациите бяха подкрепени на политическо и индивидуално ниво. В България все още има малко хора, които разбират стойността на иновациите. Директивите на ЕС насърчават страните-членки да развиват иновации чрез програми като Еразъм + за студенти или Хоризонт 2020 за предприятия, особено МСП. Разработването на нови стратегии и бизнес модели става все по-голям фокус. Хората, а и самите компании, в крайна сметка, се развиват в тази посока и стават по-отворени. От една страна, защото са „любопитни“, а от друга - защото условията ги принуждават. Но аз вярвам, че все повече хора разбират, че иновациите не могат да бъдат избегнати - особено по време на криза. Иновацията е единственият начин организациите да се адаптират към промените и не само да оцелеят, а да растат. Директивите и финансирането на ЕС насърчават тази промяна.

Според вас видима ли е тенденцията към по-добро управление на иновациите в България?

Най-голямата стъпка, по мое мнение, е изграждането на първия технологичен парк в България. След завършването му той ще изиграе важна роля и ще подобри иновационната среда, като осигури допълнителни условия за ускоряване на иновационния процес – напр. пространство, съоръжения, лаборатории, и др. Също така, има все повече възможности за финансиране на стартиращи фирми, осигурени от инвеститори. Много от тях вече идват в България, Румъния, Гърция, и в други малки и сравнително неопитни страни от нашия регион. Това е добре, защото тогава ние можем да се учим от най-добрите. Следването на добрите примери на лидерите в сферата на новациите води до положително развитие: нагласите се променят и хората разпознават възможностите, които се намират в новите технологии.

Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), съвместно с Академията по иновационен мениджмънт (акредитиран партньор на Глобалния институт по иновационен мениджмънт) успешно стартираха магистърската програма "Технологично предприемачество и иновации в ИТ" през месец ноември 2016 г.

Стартирането на тази магистратура в УНИБИТ не само поставя началото на една нова вълна в университета, но и дава страхотна възможност на студентите да опитат по-различен стил на обучение - учене чрез правене в сферата на иновациите. Броят на студентите в програмата позволява индивидуален подход за развитието на определени умения и компетенции, както и за непрекъснато усъвършенстване на магистратурата.

На 12 ноември 2016 магистърската програма започна с "въвеждаща" сесия за запознаване и изграждане на екипи от студенти чрез различни игри за опознаване, лидерски умения, презентационни и умения за работа в екип. Целият този процес изисква както предварителна подготовка, така и съвместна работа с преподавателите по време на часовете в университета, където студентите работят в екипи върху реални казуси.

По време на втория модул студентите работят съвместно с колегите си от магистърска програма "Софтуерно инженерство" по решаването на реален казус на реална фирма - микро предприятие на художник. Казусът е за развиване на нов бизнес модел и въвеждане на дигитални технологии.

За решаването на този казус всички студенти са разпределени в смесени екипи на състезателен принцип, като в края на програмата те презентират развитите иновативни концепции пред фирмата, на чиято база биват оценявани и се определя екип-победител. Студентите не само развиват ключови нетехнически и когнитивни умения, но и прилагат на практика наученото до момента, събират и анализират полезна и необходима информация, и подготвят презентации. Основните критерии за оценяване са както показаните знания и умения, така и управлението на времето и спазването на поставените крайни срокове за междинни и крайни резултати.

Магистърската програма е модернизирана и подобрена на база резултатите от проект Action Project for Innovation (APInno) по програма Еразъм+ с координатор УНИБИТ и български партньор Клубът по управление на знания, иновации и стратегии. Този проект завършва в края на декември 2016 г., като обратната връзка и проучванията показват, че лекторите са по-успешни в ролята на ментори, така че да се фокусират върху развитието на студентите, а не само върху предаването на информация. По този начин студентите развиват своите аналитични умения, намират практическа приложимост на знанията и предприемат конкретни действия.

Тук може да прочетете повече за проекта Action Project for Innovation.

Основна цел на конференцията "Иновациите творят бъдещето" [Innovation - Creating the Future] е да представи резултатите от проект Action Project for Innovation (APInno), финансиран по програма Еразъм+, както и да се представят добри практики в областта на управление на иновациите в организациите и партньорството между бизнеса и университетите.

Конференцията ще се проведе на 21 ноември 2016 г., в Интер Експо център София, зала Мусала, на адрес: бул. Цариградско шосе 147, София 1784.

Темата за управлението на иновациите е все още недостатъчно разпространена в Европа, въпреки усилията и значителните финансови средства, заложени в специализираните рамкови програми и финансови инструменти. Макар и вече да има утвърден стандарт в тази област, концепцията за системно управление на иновациите е все още слабо прилагана в реалния живот. Бизнес лидерите са единодушни, че една от причините за слабия икономически растеж на Европейската икономика е недостатъчната иновационна и предприемаческа култура. В този смисъл управлението на иновациите винаги ще бъде това необходимо средство, с помощта на което бизнесът ще си осигурява по-висока конкурентоспособност и по-добри условия за икономически растеж.

Проектът цели да засили партньорството между бизнеса и университетите като един от факторите способстващи развитието на иновационна култура в организациите. Партньорите по проекта: Клуб по управление на знания, иновации и стратегии, Университет по библиотекознание и информационни технологии, Мидълсекс Университет, Анфи Венчърс, Текналия и Джода Трейнинг - са използвали иновативен подход и са разработили и проверили в практиката нов модел и методика за развиване на нови знания и умения в областта на системното управление на иновационния процес. Нещо повече, разработен е гъвкав и холистичен инструментариум за по-добро партньорство между бизнеса и университетите в тази област, използването на който може да направи организациите по-иновативни и успешни.

Конференцията ще даде възможност за обмяна на опит и добри практики, както от страна на бизнеса, така и на няколко университети от Европа. Лекторите и панелистите са с дългогодишен опит и постижения в преподаването и консултинга в областта на иновациите и предприемачеството.

Тъй като местата са ограничени, препоръчваме тези, които проявяват интерес и със сигурност ще могат да присъстват на конференцията, да се регистрират възможно най-скоро!

За втора година Академията по иновационен мениджмънт (АИМ) подкрепя Съюза на изобретателите в България (СИБ) в провеждането на традиционното изложение  „Изобретения - трансфер - иновации”. Тази година събитието е под патронажа на Министерството на образованието и науката (МОН) и ще се проведе на 9 -12 ноември в София, Национален дом на техниката, ул. Раковски No 108, ет.2.

Смятаме, че изобретателите са важен участник в иновационния процес и управлението на интелектуалната собственост е ключов елемент в системата за управление на бизнеса. Ето защо екипът на АИМ участва във форума, като организира дискусионен панел "Как да ускорим иновационния цикъл на бизнеса?"

Посланието ни към бизнеса е, че системното управление на иновациите в предприятията съкращава времето на иновационния цикъл „от идея до пазара”, увеличава иновационния им потенциал и ги прави по-конкурентоспособни и успешни на пазара. Не случайно проблематиката за управление на иновациите е една от най-обсъжданите теми през последните години, а една от основните инициативи в стратегията „Европа 2020” е  създаването на „Съюз за иновации“.


Модератор на панела ще бъде Димитър Христов, управител на ХИРОН - Мениджмънт консултинг и един от създателите на АИМ.

В дискусията ще се акцентира върху предизвикателствата пред компаниите, които не поставят иновативността като приоритет на управлението и ще се търсят отговори за ролята на иновационната култура и корпоративното предприемачество, за отворените иновации и креативното мислене като предпоставка за повишаване на иновационния потенциал на българските компании.

Сериозно внимание по време на панела ще се обърне и върху ролята на приетите неотдавна от Европейската организация по стандартизация фамилия стандарти за управление на иновациите CEN/TC 16555:2015. Стандартите ще играят ролята на катализатор на иновационния процес в компаниите и имат за цел да потвърдят ефективността и популяризират внедрените иновационни продукти, процеси и услуги в Европа. Те трябва да засилят и укрепят способността на Европа успешно да въвежда иновации.


В дискусията с кратки презентации ще участват:

• проф. д-р Илия Ценев - един от създателите на Фондация Качество 21и управител на една от водещите фирми в областта на управление на качеството Практика - О.К.
• Деян Дойков - преподавател и водещ лектор по предприемачество и иновации в МТМ колеж и автор на редица учебници, наръчници и учебни помагала в областта на предприемачеството и иновациите
• Цветелина Йоргова  от  ГИС Трансфер център
• Милена Колева - Директор на АИМ и представител на Глобалния институт по иновационен мениджмънт в България.

За справки и записвания: Ул. Раковски No 108, ет.4, 1000 София, Национален дом на техниката. Тел./факс 02 987 8598; office@sibulgaria.org / www.sibulgaria.org

С модерни съоръжения и компютърни лаборатории, всеобхватна библиотека и благоприятен информационен център Университетът по библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ), съвместно с Академията по иновационен мениджмънт (акредитиран партньор на Глобалния институт по иновационен мениджмънт), предлага отлични условия за студенти, желаещи да се подготвят в областите предприемачество и иновации чрез новата магистърска програма "Технологично предприемачество и иновации в ИТ" със старт месец ноември 2016 г.

Продължителността на програмата е 3 семестъра, като набляга на инструменти за усвояване на сложни бизнес процеси в сферата на иновациите и запознаване с възможностите за създаване на стойност и растеж за стартиращи и вече съществуващи бизнеси.

Модулите, които ще се изучават са: Основи на предприемачеството; Стратегическо управление; Иновационен мениджмънт; Дизайн мислене; Технологично предприемачество; Финансов мениджмънт.

Да си хейтър (позволете да използвам този термин) и да се упражняваш върху гърба на собствената си страна в момент,  когато тя определено се намира във възход,  е особен вид мазохизъм. Тук, разбира се,  ще се намеси „той“, хейтъра, царя на Интернет пространството, за да ми лепне етикет, че 'не съм в час' или най-малкото 'човек на статуквото', каквото и да означава това.

Смятам,  че за да разбереш дали страната ти се намира във възход, не е достатъчно да попиташ хората дали са богати и щастливи. Знаеш много добре какъв ще бъде отговора им, тъй като през последните 70 години ние винаги сме демонстрирали, че сме недоволни и нещастни. За това говори и измерването на индекса на човешкото щастие през 2014-2015 г. , който при българите се оказва, че е от най-ниските в света.

Усещането за щастие, обаче, няма много общо с реалната икономическа и политическа ситуация в една страна. За да разбереш дали страната ти е във възход, просто трябва да можеш да видиш голямата картина в нейната динамика и да направиш опит за сравнение  с другите страни по света, използвайки обективни показатели.
 

Та, както и да оценяваме сегашната ситуация в страната,  каквото и да е усещането на българите (за все по-голяма бедност и несправедливост), няма как да си затворим очите за оценките,  които се формират далече от нашите политически пристрастия и субективни възгледи.  Става дума за двата глобални индекси, които дават възможност за независима оценка на състоянието и напредъка на една икономика чрез сравнението й с останалите по света. Те се правят от много години все по един и същи начин. 

И по двата индекса през последните няколко години страната ни прави безапелационен напредък, въпреки действията или бездействията на политиците и въпреки нашето хейтърско настроение. Това са Глобален иновационен индекс на Cornell University, INSEAD and WIPO и Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК)  на Световния икономически форум (World Economic Forum).


Глобален иновационен индекс

Каква е класацията на България по Глобален иновационен индекс от общо 140 страни: От 74 място през 2009 г.  страната ни скача на изключително доброто 39 място през 2015. Ще се досетите ли защо?  Ето как е вървял този процес през годините : 2009 (74), 2010 (49), 2011 (42), 2012 (41), 2013 (41), 2015 (39). Повтарям, че методиката и участниците в класацията са едни и същи. За справка:  www.globalinnovationindex.org. Тук е мястото да спомена още, че въпреки, че в ЕВРОПА страната ни е класирана в групата на т.н. “плахи иноватори”, според този индекс, България е на 26 позиция от изследваните 39 страни в Европа. След България са много страни членки и кандидат-членки на ЕС в т.ч.: Хърватска, Унгария, Гърция, Румъния, Македония, Сърбия, Украйна.


Глобален индекс за конкурентоспособност

Да погледнем класацията и напредъка на България по другия важен индекс , а именно Глобален индекс за конкурентоспособност (ГИК), който обхваща общо 148 държави.  От 73 позиция през 2011 г.  страната се придвижва на 54 позиция. Ето как става това по години: 2011  - 73, 2012 - 62, 2013 - 57, 2015 - 54. Отчетлив и категоричен тренд на подобрение. Ето и източника: http://reports.weforum.org/global-competitiveness-report-2015-2016/competitiveness-rankings/.  Можем да видим, че много "по-богати " европейски държави са с по-лош индекс от нас, например Словения - 59 позиция,  Унгария - 63, Словакия - 67, да не говорим за Сърбия - 94 позиция,  Албания - 93, Хърватска - 77, Черна гора - 70 и т.н.

Така се получава когато се гледа цялата картина, защото както се казва в една древна китайска поговорка “взирайки се в дървото пред теб, не виждаш гората зад него”.  Ето и показателите, по които според този индекс страната ни е на предни позиция в света: търговски тарифи – 5 място; скоростен  Интернет – 11 място, правна защита при кредитиране - 11 място, защита на чуждестранните инвестиции -  14 място, процедури за старт на бизнес – 22 място, дял  на експорта в БВП – 22 място, държавен дълг – 27 място, ниво на корпоративните данъци – 29 място, участие на жените в труда – 34 място.

Тук е и мястото да посоча най-лошите ни показатели. Ето три от тях, които аз смятам,че са особено показателни за обществото ни като цяло. Това са: качеството на училищата по мениджмънт - 111 позиция, капацитет за задържане / привличане на таланти - 133 позиция и достъп до качествено специализирано обучение - 118 позиция.

Не мога да се въздържа да не покажа и проблемите, произтичащи от недостатъчните знания, слабите управленски умения и липсата на пазарно поведение от страна на българския мениджмънт. Забележете как е оценен той по следните показатели: способност да делегира права - 120 позиция, професионален управленски капацитет - 118,  инвестиции в обучение на собствения персонал - 118,  използване на маркетинга - 117 и сътрудничество с университети в НИРД - 113 позиция.

Изводите оставям на вас.

Богатството на всеки народ зависи от неговия интелект и от способността му да се труди.



Димитър Христов
Председател на УС
Клуб за управление на знания, иновации и стратегии
Академия по иновационен мениджмънт